Милена Ангелова сп. "Ние жените"

   Ве­ро­я­т­но Го­с­под е съ­з­дал Ри­ба­ри­ца с ми­съл­та един ден да си на­п­ра­ви ви­ли­ч­ка тук. Но Все­ви­ш­ни­ят е до­с­та за­ет, та пре­д­п­ри­ем­чи­ви хо­ра са ско­ла­са­ли пре­ди не­го. Оце­ни­ли са не­зем­на­та кра­со­та на мя­с­то­то, раз­че­ли са бо­же­с­т­ве­ния ше­пот на бал­кан­с­ки­те ре­ки, ко­и­то ти­чат през не­го, и са усе­ти­ли ма­ги­я­та. За­що­то Ри­ба­ри­ца на­и­с­ти­на е ма­ги­че­с­ко мя­с­то. Не за­ра­ди то­ва, че е в не­по­с­ре­д­с­т­ве­на бли­зост с Ца­ри­чи­на, ко­я­то ста­на пе­чал­но из­ве­с­т­на с не­у­ме­ни­е­то на не­кол­ци­на го­лем­ци със сър­ме­ни па­го­ни да от­го­во­рят на ко­с­ми­че­с­ко­то по­с­ла­ние, ко­ди­ра­но тук. Ма­ги­я­та на Ри­ба­ри­ца е дру­га, а от­с­ко­ро ва­жен еле­мент в нея е Де­бе­ла­ри­ум “Ме­фи­с­то”. Чуй­те то­ва име - не е ли ма­ги­че­с­ко?

 



   Ако ня­кой ви ка­же, че е бил на де­бе­ла­ри­ум, ве­д­на­га ще вде­не­те за ка­к­во ста­ва ду­ма, но ед­ва ли ще зна­е­те, че са­мо “Ме­фи­с­то” мо­же да се на­ри­ча та­ка. Той е един­с­т­ве­ни­ят цен­тър за оп­ти­ми­зи­ра­не на те­г­ло­то в Бъл­га­рия, кой­то по ли­ценз има пра­во­то да се ка­з­ва “де­бе­ла­ри­ум”. Не­що ка­то ма­ши­ни­те за раз­м­но­жа­ва­не на до­ку­мен­ти вър­ху хар­ти­ен но­си­тел, ко­и­то вси­ч­ки на­ри­ча­х­ме “ксе­ро­к­си”, до­ка­то кон­цер­нът “Ксе­рокс” не се въз­про­ти­ви. Пра­ви си бя­ха хо­ра­та, то е все ед­но да ви­ка­ме на во­зи­ла­та по ули­ци­те не “ав­то­мо­би­ли”, а “мер­це­де­си”.


   Та­ка че, ка­то се ка­же “де­бе­ла­ри­ум”, тря­б­ва да се раз­би­ра “Ме­фи­с­то”, а не ня­кое от ония ме­с­та, къ­де­то те дър­жат гла­ден ка­то пес и те по­ли­ват са­мо с бил­ков чай, за да не уве­х­неш съ­в­сем.“Клуб “Ме­фи­с­то” на­пи­сах в за­г­ла­ви­е­то, не за да про­з­ву­чи ня­как... клу­б­но, а за­що­то в де­бе­ла­ри­у­ма ид­ваш по не­об­хо­ди­мост, а ос­та­ваш не­гов член за го­ди­ни на­пред, и то по чи­с­то убе­ж­де­ние. Двай­се­ти­на­та ду­ши, ко­и­то в пър­вия ден са аб­со­лю­т­но не­по­з­на­ти един за друг, ско­ро ста­ват бли­з­ки при­я­те­ли, а на­к­рая на смя­на­та си раз­ме­нят ад­ре­си и те­ле­фо­ни, за­що­то не мо­гат да си пре­д­с­та­вят сле­д­ва­ща­та част от жи­во­та без бли­з­ки­те от “Ме­фи­с­то”. Зву­чи до­с­та за­ли­за­но ка­то фра­за, но аб­со­лю­т­но ис­к­ре­но мо­га да ка­жа за се­бе си, че ко­га­то днес се чуя с Мо­ни или Мар­го­то, на мен ми ста­ва то­п­ло и пъл­но, ка­то че съм го­во­ри­ла с лю­бим ро­д­ни­на.

    Ако ос­та­вим ли­ри­че­с­ки­те от­к­ло­не­ния на­с­т­ра­ни, ще ви се по­х­ва­ля, че за не­пъл­ни 14 дни аз ли­ч­но от­с­ла­б­нах с 6 ки­ло­г­ра­ма и 600 гра­ма. Без ни­то ве­д­нъж да се по­чу­в­с­т­вам гла­д­на. В “Ме­фи­с­то” хра­нят по пет пъ­ти на ден, но ди­е­та­та е та­ка ап­те­кар­с­ки пре­с­ме­т­на­та (“на пет ни­ва” - ка­за со­б­с­т­ве­ни­ч­ка­та Ва­ле­рия Кун­че­ва), че сто­ма­хът ти не спи­ра да ра­бо­ти, до­ка­то тлъ­с­тин­ки­те не­пре­с­тан­но се то­пят. Тън­ко­ст­та е, че ос­вен раз­дел­ни­ят на­чин на хра­не­не за тво­е­то от­с­ла­б­ва­не ра­бо­тят още ня­кол­ко хи­т­ри ме­ха­ни­з­ма, а най-пи­п­на­та­та част от вси­ч­ко е, че до­ка­то от­с­ла­б­ваш, не се мъ­чиш ка­то гре­шен Ме­фи­с­то, а все ти е при­я­т­но.

   Сър­це­ви­на­та на дви­га­тел­на­та про­г­ра­ма са пе­ше­хо­д­ни­те по­хо­ди (все­ки сле­д­ващ ден все по-дъл­ги), и вси­ч­ки­те по об­ми­с­ле­ни мар­ш­ру­ти, та­ка че хем да ти е ин­те­ре­с­но, хем да ти е по­ле­з­но. Ви­ж­даш къ­де е Кър­ва­во­то кла­ден­че, в ко­е­то тур­ци­те из­ми­ли от­ря­за­на­та гла­ва на вой­во­да­та Бен­ко­в­с­ки, но сти­гаш до­там по при­ка­зен път, под скръ­с­те­ни над гла­ва­та ти бу­ко­ве, и из­ми­на­ваш към 7 км, без да ги усе­тиш до­ри. За дру­гия ден иде­я­та е съ­вър­ше­но раз­ли­ч­на. Оти­ваш с ав­то­мо­бил до Тро­ян­с­кия ма­на­с­тир и по­с­ле хем пра­виш раз­хо­д­ка око­ло пла­нин­с­ка­та бо­жия оби­тел, хем се до­ко­с­ваш до ед­на от три­те чу­до­дей­ни бъл­гар­с­ки ико­ни - на Св. Бо­го­ро­ди­ца Тро­е­ру­чи­ца, из­ве­с­т­на с це­ле­б­на­та си си­ла и из­вън пре­де­ли­те на Бъл­га­рия. Не щеш ли, тра­ди­ци­он­ни­ят съ­бор в ме­с­т­но­ст­та Ко­с­ти­на се слу­чи по вре­ме­то на на­ша­та смя­на. Ве­д­на­га ки­не­зи­те­ра­пе­в­тът ни на­п­ра­ви мар­ш­рут до мя­с­то­то на съ­бо­ра - глъ­т­на­х­ме по­ла­га­щи­те ни се ки­ло­ме­т­ри с апе­тит, за­що­то мо­жа­х­ме да по­г­ле­да­ме ав­тен­ти­ч­ни на­ро­д­ни но­сии и въз­с­та­но­в­ки на по­за­б­ра­ве­ни на­шен­с­ки оби­чаи.

   Ка­то се­ри­о­зен и от­го­во­рен чо­век на­п­ра­вих пре­д­ва­ри­тел­но про­у­ч­ва­не как стои въ­п­ро­сът с “на­у­ч­но­то от­с­ла­б­ва­не” у нас, за да пре­це­ня имам ли мя­с­то в то­зи про­цес. Не знам да­ли ви е из­ве­с­т­но, но за­ве­де­ния за оп­ти­ми­зи­ра­не на те­г­ло­то в Бъл­га­рия е има­ло и по вре­ме­то на со­ца. Те оба­че се числeли към т.нар. са­на­то­ри­у­ми и про­фи­ла­к­то­ри­у­ми, в ко­и­то се хо­де­ло са­мо по ле­кар­с­ко пре­д­пи­са­ние и в ко­и­то ца­рял дра­ко­но­в­с­ки ре­жим. Щом си я до­ка­рал до­там, дър­жа­ва­та да те спа­ся­ва от со­б­с­т­ве­на­та ти ла­ко­мия, по­д­ла­гат те на по­лу­во­е­нен ре­жим и ду­пе да ти е яко, ако не си изи­г­ра­еш и по­с­ле­д­но­то пре­д­пи­са­но уп­ра­ж­не­ние. “Ня­ма “не ис­кам”, ня­ма “не­дей” - там все­ки до­к­тор ста­ва зло­дей. Оне­зи, ко­и­то не би­ли в съ­с­то­я­ние да из­пъл­ня­ват гим­на­с­ти­че­с­ки­те уп­ра­ж­не­ния или ня­коя от дру­ги­те ле­че­б­ни про­це­ду­ри, би­ли от­с­т­ра­ня­ва­ни пре­ж­де­в­ре­мен­но и впи­с­ва­ни в на­ро­чен “че­рен спи­сък”, та да не се про­мъ­к­нат и до­го­ди­на да ру­шат ди­с­ци­п­ли­на­та.Ето с то­ва “Ме­фи­с­то” ня­ма ни­що об­що. Той е най-ра­зум­но ли­бе­рал­ни­ят де­бе­ла­ри­ум в Бъл­га­рия. Са­мо не ме раз­би­рай­те кри­во, тук мър­зе­лът не се по­к­ро­ви­тел­с­т­ва, а про­с­то се за­чи­та чо­ве­ш­ка­та ин­ди­ви­ду­ал­ност. Има хо­ра със за­бо­ля­ва­ния, с ог­ра­ни­че­на дви­га­тел­на спо­со­б­ност, ко­и­то не би­ва да бъ­дат юр­ка­ни ка­то но­во­б­ран­ци. В “Ме­фи­с­то” то­ва е зла­т­но пра­ви­ло. Ки­не­зи­те­ра­пе­в­ти­те чу­де­с­но по­з­на­ват ста­ту­са и въз­мо­ж­но­с­ти­те на все­ки от сво­и­те па­ци­ен­ти и са­ми ще ви пре­д­ло­жат как да ре­ду­ци­ра­те гим­на­с­ти­ка­та по при­н­ци­па хем по­ле­з­но, хем при­я­т­но. А ако се по­чу­в­с­т­ва­те умо­рен или де­п­ре­си­ран и ре­ши­те да пре­с­ко­чи­те дне­ш­на­та гим­на­с­ти­ка, най-мно­го да ви по­пи­тат мо­гат ли да ви по­мо­г­нат с не­що. Ма­кар че ако сте кли­ни­ч­но здрав (ка­к­то ка­з­ват до­к­то­ри­те), не би­ва да се ли­ша­ва­те от удо­вол­с­т­ви­е­то на фи­зи­че­с­ки­те уп­ра­ж­не­ния. Ка­з­вам ви го от ли­чен опит. Те са на­п­ра­ве­ни та­ка, че да раз­д­ви­жат скър­ца­щи­те ви ста­ви, без да ги пре­то­вар­ват, да ви отър­ват от ско­ва­ния врат и да оси­гу­рят вре­мен­на за­е­тост на без­ра­бо­т­ни­те ви от го­ди­ни ко­рем­ни му­с­ку­ли. И до­ка­то сте си по­д­х­вър­ля­ли ше­ги­ч­ки с ко­ле­ж­ки­те в гим­на­с­ти­че­с­ка­та за­ла (об­за­ве­де­на с кли­ма­тик), де­п­ре­си­я­та ви е от­ле­тя­ла, а то­ну­сът ви е хвръ­к­нал до не­бе­то. В съ­що­то вре­ме т.нар. ви оби­кол­ки чу­в­с­т­ви­тел­но са се сма­ли­ли. Сто­пи­ла се е срам­на­та тор­би­ч­ка от от­пу­с­на­та ко­жа над ла­къ­тя, та­ли­я­та ви е ста­на­ла с 5-6 см по-тън­ка, бе­д­ра­та и гле­зе­ни­те ви са се из­дъл­жи­ли.
   Ба­за­та на де­бе­ла­ри­ум “Ме­фи­с­то” в Ри­ба­ри­ца пре­д­ла­га и ед­на осо­бе­но ча­ро­в­на ек­с­т­ра. Сред зе­ле­ния двор на къ­ща­та за го­с­ти е на­п­ра­вен ба­сейн с изум­ру­де­но чи­с­та во­да, об­г­ра­ден с удо­б­ни ше­з­лон­ги. Та­ка че през то­п­ли­те ме­се­ци мо­же да хва­не­те и тен, до­ка­то про­г­ре­си­в­но се вта­ля­ва­те.
    И за да не се чу­ди­те ка­к­во се пра­ви в де­бе­ла­ри­у­ма ве­чер, ето ви сви­де­тел­с­т­во от оче­ви­дец. След ве­че­ря­та гим­на­с­ти­че­с­ка­та за­ла или на­п­ра­во тре­ва­та в дво­ра се пре­в­ръ­щат в най-ше­ме­т­ния им­п­ро­ви­зи­ран дан­синг в Ри­ба­ри­ца. Гръм­ва му­зи­ка­та на Ди­ко Или­ев и се слу­ч­ва, за­ра­зе­ни от на­с­т­ро­е­ни­е­то, на хо­ро­то да се хва­нат и ме­ра­к­лии от окол­ни­те дво­ро­ве. Ня­ма да си кри­вя ду­ша­та, сред от­с­ла­б­ва­щи­те има­ше стра­хо­т­ни май­с­то­ри на си­т­на­та стъ­п­ка, а кра­ка­та на те­ра­пе­в­та ни Иво не мо­же­ха да се про­с­ле­дят с про­с­то око - мом­че­то на­п­ра­во ле­те­ше. Аз съм до­с­та по-на­зад в та­зи про­г­ра­ма, но ус­пях да на­у­ча стъ­п­ки­те на “Бя­ла ро­за” и на Еле­ни­но­то. За сле­д­ва­щия път ми ос­та­ват Ду­на­в­с­ко­то, Дай­чо­во­то и още ня­кол­ко с по­ви­ше­на тру­д­ност. Ка­з­вам “за сле­д­ва­щия път”, за­що­то за мен сле­д­ващ път не­пре­мен­но ще има. Ка­к­то, впро­чем, и за по­ве­че­то па­ци­ен­ти на “Ме­фи­с­то”.

   След тан­ци­те гру­па­та е гро­ги, но не тол­ко­ва, че след бърз душ да не се съ­бе­ре в ста­я­та с ка­ми­на­та или под на­ве­са в дво­ра. И за­по­ч­ват ед­ни ис­тин­с­ки ис­то­рии, ко­и­то ни­кой раз­ка­з­вач не мо­же да из­ми­с­ли. Же­ни­те го­во­рят за се­мей­с­т­ва­та си, за лю­бо­ви­те и ом­ра­зи­те си, за ста­на­ло­то пре­ди де­се­ти­ле­тия и за стра­ни­ца­та, за­т­во­ре­на вче­ра... Чу­ваш из­по­ве­ди, ко­и­то не­за­ви­си­мо да­ли са те раз­п­ла­ка­ли или раз­с­ме­ли, трай­но се за­пе­ча­т­ват в съ­з­на­ни­е­то ти, за­що­то са раз­ка­за­ни с гла­са на не­по­д­п­ра­ве­на­та ис­к­ре­ност.
   То­ва имах пре­д­вид, ка­то на­ре­кох “Ме­фи­с­то” клуб. Най-ва­ж­но­то ус­ло­вие, за да се за­пи­ше­те в не­го, е да има­те ду­ша с на­д­нор­ме­но те­г­ло. За ано­ре­к­си­ч­ни­те ду­ши­ци вхо­дът е за­б­ра­нен.